Капитална Спогодба (Базел II)
Капиталната Спогодба има за цел целосно акцентирање на управувањето со ризиците во банките и давање основа за подобрување на можностите на банките за проценка на сите видови ризици на кои се изложени во текот на своето работење. Утврдувањето на капиталната база, согласно оваа рамка, ќе се врши на начин кој што најдобро ги рефлектира практиките и процедурите на банките за управување со ризикот, при што посебен акцент се става и на супервизорските процедури и практики за следење и анализа на овие и практики, како и на воспоставувањето на пазарна дисциплина со воведување на обврска на банките за објавување на одредени податоци и информации за видовите ризиците на кои се изложени и износот на капиталната база. Имено, Капиталната Спогодба се состои од 3 основни елементи:
-
Pillar 1 - Минимум капитални барања - се дефинираат основните компонетите кои што се користат за утврдување на адекватноста на капиталот: гарантниот капитал и ризично пондерираната актива. Капиталната рамка предвидува промени во начинот на утврдување на ризично пондерираната актива, додека начинот на утврдување на гарантниот капитал останува ист како и во постојната капитална рамка. Промените во утврдувањето на ризично пондерираната актива се однесуваат на промени во третманот на кредитниот ризик и на вклучувањето на оперативниот ризик. Во поглед на третманот на кредитниот ризик, дадени се три опции-можности за пресметка на капиталната база за покривање на овој ризик, и тоа: ревидиран стандарден пристап (standardized approach), основен (foundation) и напреден (advanced) пристап на интерно рангирање (Internal Rating Based Approach - IRB). Вклучувањето на оперативниот ризик во основата за пресметка на капиталната база, претставува една од најзначајните новини на оваа Капитална Спогодба. Оперативниот ризик е многу значаен ризик на кој што се изложени банките, поради што тие треба да имаат соодветна заштита од евентуалните загуби кои што би можеле да настанат како резултат на овој ризик. Оттука, предвидена е примена на три различни методологии за вклучување на оперативниот ризик во утврдувањето на капиталната база: базичен индикатор, стандарден пристап и интерна проценка. Врз база на извршените анализи, се очекува со примената на аваа спогодба, оперативниот ризик да зафаќа 20% од утврденото ниво на потребен капитал.
-
Pillar 2 - Супервизорската анализа и оценка - се дефинира улогата на супервизијата во следењето и анализата на моделите на утврдување на адекватноста на капиталот применувани од страна на банките.
-
Pillar 3 - Пазарна дисциплина - се дефинираат основните информации и податоци кои што имаат јавен карактер, односно кои што банките треба да ги објавуваат на редовна основа.
На овој начин, со спогодбата на банките им се дава можност за избор помеѓу повеќе опции кои што им стојат на располагање за пресметка на адекватноста на капиталот. Ова е можеби најголемата новина која што се воведува преку оваа капитална спогодба. Имено, имајќи ја предвид големата разлика помеѓу банкарските институции од аспект на нивната големина и комплексност, не е можно да се примени рамка која би била иста за сите, уште повеќе која би била подеднакво ефикасна и применлива за сите банки. Поради тоа, предложен е пристап во кој различни опции ќе им бидат достапни на различни банки, во зависност од нивните потреби и нивната спремност за инвестирање во пософистицирани системи за проценка на ризикот.
Basel II: International Convergence of Capital Measurement and Capital Standards: a Revised Framework
{{Title}}
{{Intro}}
{{{Content}}}
{{#hasElements Images}}
{{#each Images}}
{{#showInline ShowInGallery IsThumbNail}}
{{{dataImg this params="?width=886"}}}
{{/showInline}}
{{/each}}
{{#each Images}}
{{#showInline ShowInGallery IsThumbNail}}
{{{dataImg this params="?width=200&height=100"}}}
{{/showInline}}
{{/each}}
{{/hasElements}}